Cosplay world!!
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 "My tale, his soul..."

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
世界が消えて
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 20
Join date : 16.01.2011
Age : 21
Местожителство : I found my own place... the name is 'You'

ПисанеЗаглавие: "My tale, his soul..."   Нед Яну 16, 2011 11:27 am

    Пролог




    Чика Дайки е момче, което желае да изживее негова собствена приказка, но има един проблем... той не вярва в щастливия край. Или просто го е страх от това, което идва след края?
    Хироко Исаму е момче, което вярва, че любовта не се крие в сърцето, а в душата на човек. Той иска да намери своята душа, но не е сигурен дали ще успее да го направи.
    Живота на двете момчета става по-объркан от всякога, когато двамата се срещат, но поради дадени обстоятелства са задължени да се мразят. Какво става, когато, обаче, те се влюбят един в друг?


    *****************************************



    "В някои приказки добрите продават душата си на чудовищата..."

    Когато бях малък, мама винаги ми разказваше приказки. Харесвах да слушам за всички чудеса, които се случват в тях. Тогава исках да бъда принц, който ще спаси красива принцеса от злото чудовище и ще заживее щастливо с нея завинаги.
    Приказките, които съм чувал са много. С различни истории и герои. От принцеси, големи замъци, принцове с бели коне и корони до мечове, битки и омраза. Но те всички свършваха по един и същи начин - безкрайна любов.
    Но винаги съм се чудел... ами ако някоя от тези приказки няма щастлив край? Може би, след като принцът и принцесата "се намерят", принцът й изневерява и се разделят. Или принцесата се влюбва в друг. Или някой от тях го сполетява инцидент и вече не могат да са заедно. Може би, приказката не свършва, когато прочетем "...и те заживели щастливо." Може би, едва тогава тя започва.
    И сега, когато пораснах, все още продължавам да си задавам тези въпроси. Искам да изживея живота си като една приказка, но се страхувам, че, може би, някъде там след края на историята, не всичко ще бъде наред. Страхувам се, че моята приказка няма да има щастлив край.
    Предполагам, обаче, че просто все още съм малко наивен. Невъзможно е живота да е приказка, нали?


    -------------------------------------------



    "...но аз никога няма да те продам."


    Когато бях малък, не спирах да се питам какво е любовта. Наистина ли наранява толкова жесто както във филмите, или дарява такава радост както в приказките. Дали наистина може да крепи едно разбито сърце, или просто ще го разбие още повече. Но така и не получих отговори.
    Веднъж попитах мама какво е любовта и тя ми каза: "Любовта, синко, е чувство, което никой не може да разбере. Тя идва и си отива без да предупреди, без да поглежда в страни, без да се връща. Тя се ражда с първия удар на сърцето и умира с последния дъх. Тя е различна при всеки човек, но при всички фигурира в някой друг определен човек."
    Тогава не разбрах какво ми каза тя, но сега мисля, че поне малко го разбирам. Все пак, обаче, не мога да се съглася с хората, които казват, че любовта винаги остава в сърцето на човек. Колкото и да мисля, това не е така. Сърцето е мястото където "живеят" важните за теб хора - приятелите, семейството. А душата е мястото където винаги ще се стаява любовта. А когато намериш човека, който винаги ще обичаш, той става душата ти и те води.
    Сърцето и душата са съвсем различни, защото сърцето може да се замени, когато "умре", а душата не може да бъде заменена никога.
    Сега, когато съм голям, аз имам сърце, в което "живеят" всички, които обичам, които ценя. Но, дори и с тях, аз все още искам само едно единствено нещо. Да получа своята душа! Но е невъзможно тя да се появи от нищото като в приказките, нали?

_________________

    I don't wanna lose u but...
    what a painful world~
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://baka.darkbb.com/
世界が消えて
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 20
Join date : 16.01.2011
Age : 21
Местожителство : I found my own place... the name is 'You'

ПисанеЗаглавие: Re: "My tale, his soul..."   Нед Яну 16, 2011 11:27 am

    Глава 1





    Понякога живота е нечестен - поемаш в една посока и накрая се озоваваш на съвсем различен път.
    Момче с кестенява коса, стигаща до раменете му, стоеше на една пейка в парк в Токио и гледаше с малка усмивка децата, които тичаха наоколо, подритвайки футболна топка. Изглеждаха толкова щастливи. Широки усмивки окрасяваха лицата им, изглеждаха толкова невинни... сякаш никога нищо няма да може да разбие тази радост и спокойствие, преливащи от тях. И това бе от части вярно. Докато не пораснат и не се сблъскат с жестокото лице на живота, тези деца ще останат слепи за всичко друго освен щастието. Момчето въздъхна и стана от пейката, беше време да се прибере. Паркът бе близо до апартамента му, така че не му отне много време, за да стигне до там. Той отключи врата и влезе вътре, измърморвайки тихо "Тадайма", знаеки, че никой няма да му отговори.
    Преди две седмици, седемнадесет годишният Чика Дайки се премести в Токио, за да учи в един от най-добрите университети в Япония. Проблема, обаче, бече, че той не искаше това. Не искаше да напуска родния си град, не искаше да се мести в ново училище, не искаше нищо от случилото се през изминалата година да се беше случвало и не искаше да наследява компанията на баща си. Та той дори не го познаваше. Беше оставил него и болната му майка, когато Дайки все още беше бебе и никога не се върна, нито дори писа. И преди осем месеца, точно след като навърши седемнадесет, болестта на майка му се влоши и тя почина. Преди да умре, обаче, тя му даде писмо от баща му, адресирано от него и каза, че той го е оставил преди да си тръгне. Първоначално момчето искаше да разкъса писмото и да го изгори, но, виждайки сълзите в очите на майка му тогава, той й обеща, че ще го прочете. И, когато отвори плика и прочете писмото, живота му се промени.


    Ретроспекция
    Дайки стоеше на леглото в стаята си и гледаше плика, споящ пред него. По бузитему имаше засъхнали ивици от сълзи, но той не се притесняваше да ги избърше. Вече бяха минали два дни от погребението на майка му, а той все още стоеше заключен в стаята си и плачеше по цял ден. Приятелите му от училище идваха, за да се опитат поне да говорят с него и да го успокоят, но той не отваряше вратата и в крайна сметка те си тръгваха разочаровани. Въпреки, че бе обещал да го прочете, Дайки искаше единствено да разкъса писмото и да го изгори. Но противно на всички мисли, той взе плика и бавно го отвори. Той светнамалкаталампа на шкафчето до леглото му и се загледа в грубия почерк на хартията. Очите му пробягаха по цялата страница и след това се върнаха в началото. Момчето пое дълбоко дъх и започна да чете.

    "Благодарение на една пиянска нощ майка ти забременя."

    Без обръщение, без заобикалки бе започнато писмото.

    "Никога не съм искал това, но нямах друг избор освен да остана с нея докато ти не се родиш. Първоначално се радвах, че имам син, че имам наследник. Но изминаха няколко дни и вече не бях толкова сигурен. Не ми пукаше за майка ти от самото начало, не виждам причина да ми пука и за теб.
    Виждаш ли, ако някога се срещнем, а съм сигурен, че това ще стане, ти трябва да наследиш моята компания."


    Дайки замръзда. Той? Да наследи компания? От онези големите, които едва ли не задвижват света? Невъзможно. Той продължи да чете.

    "Когато навършиш седемнадесет години ще заминеш за Токио и ще учиш в един от най-добрите университети, за да получиш образованието, което ти е нужно за да управляваш. Всички разноски по убочението ти, парите за наем на апартамент и всичко устанало ще плащам аз. Няма да има нужда да работиш или да се занимаваш с всякакви други странични дейности. Единствено трябва да се съсредоточиш върху учението. Когато завършиш двамата ще се срещнем, за да обявим, че ти си новия директор на компания "Chika world".
    Не можеш да откажеш това! Нямаш право на избор, ти трябва да станеш директор. Ще заминеш за Токио няколко седмици преди започването на учебната година, за да се настаниш в новия си апартамент. В плика има лист с адреса. Ще изпратя някой от моите подчинени, за да ти даде ключа и някой инструкции.
    Това е всичко, което трябваше да знаеш. Ще се видим скоро."


    И така завърши писмото. Дайки обърна плика и от него изпада още един лист, на който наистина бе написан адрес. Момчето се облегна назад в леглото си и се загледа в дивана. Как така, след толкова много години без да чуе нищо за него, баща му изведнъж му заявява, че трябва да оглави компанията му и той няма право да откаже. Това не беше честно. Все още малко шокиран от новините, момчето заспа, опитвайки се да усмисли всичко случило се последните дни.

    Край на ретроспекцията


    Дайки отвори хладилника и изкара една бутилка вода. Той отиде направо в спалнята си и, отпивайки от водата, се хвърли на леглото, заравяйки лице във възглавницата. Все още не можеше да разбере как се е съгласил на това. Можеше просто да остане заключен в стаята си в стария му дом и да продължи да игнорира света. Но тогава вероятно хорана на баща му щяха да го намерят и да го завлачат насила в Токио. Момчето стана от леглото и влезе в банята, разхвърляйки дрехите си по пътя. Пусна душа и остави студената вода да се стича по тялото му, карайки го да се отпусне. Той въздъхна. Не знаеше дали някога ще може да свикне да живее в този апартамент. Хола беше огромен, кухнята бе голяма колкото старата му стая, в спалнята му имаше огромнодвойно легло и дори имаше и стая за гости. Той никога не бе живял в такъв лукс, беше странно. Дайки взе една кърпа и избърса тялото си преди да сложи едни боксерки и тениска и да легне отново на леглото. С последна въздишка той затвори очи и се опита да се подготви за ада, който започва от утре. След няколко минути той вече бе заспал дълбоко, сънувайки детството си. В стария си дом, с приятелите си, щастливо играейки с тях и майка му.



_________________

    I don't wanna lose u but...
    what a painful world~
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://baka.darkbb.com/
世界が消えて
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 20
Join date : 16.01.2011
Age : 21
Местожителство : I found my own place... the name is 'You'

ПисанеЗаглавие: Re: "My tale, his soul..."   Нед Яну 16, 2011 11:27 am

    Глава 2





    Миу Хироко. Шеф на японската полиция. Най-добрият полицай в цялата страна. Живее в голяма къща със жена си и двамата си сина - Хироко Акио и Хироко Исаму. Те са наистина едно щастливо семейство. Но Миу Хироко не знае една малка, но важна подробност, която би застрашила както работата му, така и семейството му.



    ------------------------------------------



    - А-ки-о-кун... - Хироко Акио чу подигравателен глас зад себе си.
    - Рин. - каза той незаинтересовано и се обърна, за да застане лице в лице с висок мъж на около двадесет и две години, с черна коса, обрамчваща лицето му, и тъмни очи, изпълнени с веселие и жестокост.
    - Хайде, Аки-чан. Не бъди толкова студен с мен.- чернокосия бутна другия мъж към стената и го притисна с тялото си.
    - Разкарай се от мен, Рин. - каза със студен глас Акио. - Никой от нас не иска неприятности, нали?
    С едно тихо "тц" Рин се отдръпна на две крачки от другия мъж и го погледна раздразнено.
    - Къде е? - попита Акио, бутайки кестенявите кичури коса, които падаха в очите му. Чернокосият изкараот джоба си пакетче с няколко бели хапчета и го подхвърли към другия, който на свой ред му подаде пари и тръгна да върви, заобикалайки го. - Ще ти се обадя, за да ти кажа къде ще се срещнем другия път. - той се спря за момент и обърна глава към мъжа, който го гледаше сърдито. - И кажи на Рокуро, че утре ще се видя с него в склада. - и след това продължи по пътя си.

    Хироко Акио бе на деведнадесет години. Той беше отличен ученик, без проблеми и с един от най-високите успехи в целия университет. Но както всеки човек и той си имаше своята "малка тайна".


    ------------------------------------------


    Хироко Исаму е по-малкият син. Момче, живеещо щастливо живота си, не подозиращо за нещата, които могат да се случат. Той обичавсики - приятелите си, семейството си, близки и не-чак-толкова близки хора. Една промяна в обкръжението му, обаче, ще доведе до пълното объркване на живота му. Едно момче ще обърка целия му свят и ще го накара да се съмнява във всичко.


    - Хиро-чан! - извика русо момче и се хвърли на гърба на приятеля си. Тежка въздишка, последвана от силно тупване и пглушителен писък.
    - Хиро-чан е лош с мен!! - извика момчето и скри лице в ръцете си, преструвайки се, че плаче.
    - Шин, Хиро. Не отново! - чу се отчаян глас зад тях и след секунди тримата приятели избухнаха в смях.
    - Йо-чан! - Шин бързо се изправи и прегърна здраво присъединилото се момче, което с радост уви ръце около тялото му.
    - Добро утро, Масуйо. - каза, кикотейки се на лудориите на приятелия си, Хироко.
    - Добро утро. Хайде, Ши-чан, ще закъснеем. - момчето се отдръпна от прегръдката, печелейки раздразнено мърморене от приятеля си, и тримата тръгнаха към класната си стая, все още подсмихвайки се.
    - Хей, какво става? - попита любопитно Хироко, когато влязоха в стаята и забелязаха, че целия клас се е скупчил, обсъждайки нещо.
    - Ще имаме нов ученик! - извика някой, след което Шин и Масуйо веднага се присъединиха към тълпата със светнали очи. - Чухме, че се е преместил да учи тук заради коомпанията на баща си. - продължи момчето, гледайки Хиро. - Разбрахме, че е много красив.
    Хироко се засмя на вълненито на класа си и седна на мястото си. Той също бе заинтересован от новия ученик. "Трябва наистина да е хубав, щом те са толкова ентусиазирани." помисли си той и погледна към учителя, който току що влезе в стаята.
    - Всички по местата. - каза той високо и всички насядаха по чиновете си. - Предполагам, чее вече сте разбрали, че ще имаме нов ученик. - всички кимаха яростно с глави и учителят въздъхна. - Ами тогава той може просто да се представи. Влез. - извика малко по-силно и вратата на стаята се отвори, карайки всички да затаят дъх. В следващата секунда ченетата на всички удряха земята, а очите им почти изкачаха от орбитите си.





_________________

    I don't wanna lose u but...
    what a painful world~
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://baka.darkbb.com/
世界が消えて
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 20
Join date : 16.01.2011
Age : 21
Местожителство : I found my own place... the name is 'You'

ПисанеЗаглавие: Re: "My tale, his soul..."   Нед Яну 16, 2011 11:28 am

    Глава 3





    -Не, не, Хиро-чан. - Шин погледна приятеля си и се намести по-удобно в скута на Масуйо, който уви ръце около талията му по-плътно.
    -Хм?
    -Хайде да отидем да се запознаем с новото момче.
    -О, и как предлагаш да го направим? - Исаму повдигна въпросително вежди и обърна глава към съучениците му, които се бяха скупчили около новото момче. Учителят отдавна се беше отказал да преподава урок и бе напуснал стаята с тешка въздишка. Шин погледна шумната тълпа замислено за минута и след това се изправи.
    -Хей! - всички млъкнаха и се обърнаха към него. - Ние също искаме да се запознаем.
    Шин се усмихна кротко и след секунди всички бяха по чиновете си.
    -Ши-чан~~ - Шин скочи в ръцете на Масуйо, който бе застанал до него. - Понякога може да си наистина страшен.
    Момчето се нацупи при това, но приятелят му бързо целуна нацупените устни, спечелвайки си много широка усмивка.
    -Oi, yamero*!! - момчетата се ухилиха към Хиро и тримата отидоха до новото момче.
    -Здрасти! - извика щастливо Шин и прегърна стреснатото момче.
    -Хей, Шин! Плашиш го. - извикаха приятелите му и се засмяха.
    -Здрасти, аз съм Исаму, а това са приятелите ми Шин и Масуйо. - каза Хиро, печелейки вниманието на момчето.
    -Здравейте. Аз съм Чика Дайки. - ослепителна усмивка се появи на красивото лице на Дайки. Момчето беше много красиво за... момче. Върховете на кафявата му коса нежно галеха раменете му, очите му бяха като море от течен шоколад, а леко розовите му устни стояха перфектно на нежното му лице. Усмивката му бе ослепителна. Тялото му бе слабо, но не прекалено много, тесните му дънки идеално очертаваха краката му, а разкопчаните горни копчета на ризата му показваха част от млечно бялата кожа на гърдите му. Той бе наистина много красив.
    -Ne, ne, Хиро-чан. - русокосото момче започна да подскача весело около приятеля си. - Нека Чика-чан се присъедини към нас за обяд.
    Хиро погледна обърканото изражение на новото момче и каза:
    -Всеки ден след часовете се качваме на покрива, за да обядваме там. Спокойно е, а и така има по-малко оплашени хора. - след последното изречение той погледна към приятеля си, който още подскачаше като малко дете наоколо, гонен от Масуйо, който се опитваше да го успокои. Дайки се засмя на лудориите им каза малко по-силно, така че и Шин да го чуе.
    -Добре, ще дойда с вас.
    След секунди веселото момче скочи върху него и го прегърна силно, смеейки се.
    "Може би няма да е толкова лошо колкото предполагах." помисли си Дайки.
    -Виждам, че сте се запознали с новия ученик. - се чу силен глас от вратата и всички млъкнаха. Една стара жена влезе в стаята и отиде до Хиро, прошепвайки нещо в ухото му. Момчето я погледна за няколко секунди и въздъхна.
    -Добре, идвам веднага. - той се обърна към приятелите си и каза.
    -Съжалявам, момчета. Не ме чакайте, може и да закъснея. Отивайте на покрива без мен, а аз ще се присъединя по-късно.
    Шин и Дайки го погледнаха объркано, а Масуйо само кимна, явно разбирайки за какво става въпрос. Хиро излезе от стаята със старата жена, а веднага след тях се появи и учителя. По изражението му се четеше облекчение, че суматохата около новия ученик е утихнала.
    -Добре, всички по местата! - извика той и след няколко минути започна да преподава урока си.
    Масуйо се загледа през прозореца и въздъхна тихо.
    "Ако тези двамата продължават така... с Хиро няма да успеем да ги прикриваме още дълго." помисли си той. "И със него тук. - погледна към Дайки. - Ще бъде много по-трудно."




    *Yamero - спрете, престанете


_________________

    I don't wanna lose u but...
    what a painful world~
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://baka.darkbb.com/
世界が消えて
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 20
Join date : 16.01.2011
Age : 21
Местожителство : I found my own place... the name is 'You'

ПисанеЗаглавие: Re: "My tale, his soul..."   Нед Яну 16, 2011 11:28 am

    Глава 4





    Исаму последва жената до лекарския кабинет. Когато стигнаха до там тя само се поклони и тръгна на някъде, оставяйки го сам. Момчето въздъхна и влезе и се вгледа в мъжката форма на едно от леглата.
    -Кога ще престанеш да го правиш? - попита той, заставайки пред брат му. Той само го погледна и вдигна рамене.
    -Наистина, Акио! Какво ще стане, ако татко разбере. Това може да повлияе зле на работата му. Ами мама? Замислял ли си се колко опустошена ще бъде тя, ако знае? - продължи Хироко.
    -Млъкни, Хиро. Никой от тях няма да разбере, ако ти си затваряш устата. - Акио изръмжа в по-малкия си брат. Хиро протегна една ръка пред него и зачака.
    -Дай ми ги. - каза той, когато видя, че Акио няма да направи нищо.
    -Няма да стане. Няма начин да ти ги дам, за да ги изхвърлиш!! - извика брат му и удари ръката му, при което изсъска от болка. Тогава хиро забеляза, че брат му няма рани само по лицето. Рамото му бе здраво превързано, вероятно защото е изкълчено. По гърдите и корема му се виждаха следи от нещо тъпо, с което е бил удрян, а под тях имаше ужасни синини. Хиро се огледа и забеляза, че якето на брат му виси на закачалката до вратата, а съдейки се по превързания му глезен и раните на другия крат, той нямаше да може да стигне бързо до него.
    -Добре. - въздъхна отново той. - Внимавай само родителите ни да не разберат за това, което правиш, защото аз няма да те защитя пред тях.
    С това той тръгна към вратата и погледна за последно към брат си, преди да вземе малкото пакетче с няколко хапчета от джоба на якето му и да излезе от стаята, игнорирайки ядосаните викове зад него.


    --------------------------


    Акио влезе в познатия склад и се огледа. Слаба светлина осветяваше единия му ъгъл и момчето тръгна към нея.
    -Здравейте, момчета. - поздрави той няколко момчета, които играеха карти на една маса.
    -Хей, Аки-чан. - отвърнаха му те в един глас и пак се съсредоточиха върху играта си.
    -Акио!! Отново закъсня!! - ядосан глас извика зад него. Акио се обърна към източника му и се усмихна сладко на ядосания мъж пред себе си.
    -Не се ядосвай Року-чан. Както винаги Рин е виновен, че закъснях. Знаеш, че не може да направи нищо без мен. - каза той и прегърна Рокуро, който само въздъхна.
    -Той трябва най-накрая да се научи да не използва така това, което е мое! - промърмори той сърдито галейки синината на рамото на Акио. След няколко минути той се отдръпна от прегръдката. - Добре! Всички да зарежат картите и да докладват! - извика вече със съвсем сериозен и страшен глас, който накара всеки от масата да остави картите и всички застанаха прави до Акио. Всеки един от тях извади по един бял лист от якето си и го предаде на Року.
    -Акио, къде е твоя доклад? - той се обърна към приятеля си, който сега носеше същото сериозно изражение като него.
    -Относно това... имаме малък проблем.



_________________

    I don't wanna lose u but...
    what a painful world~
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://baka.darkbb.com/
世界が消えて
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 20
Join date : 16.01.2011
Age : 21
Местожителство : I found my own place... the name is 'You'

ПисанеЗаглавие: Re: "My tale, his soul..."   Нед Яну 16, 2011 11:28 am



    Глава 5





    - Tadaima! – последвано от тежка въздишка. Дайки събу обувките си и захвърли чантата си на пода, след което отиде в кухнята, за да пие нещо. В училище не беше както бе очаквал. Класът му беше много добър с него, макар и да мислеше, че е само заради външността му. Намери нови приятели и обядва на покрива с тяхи беше наистина забавно. Дайки откри, че Шин може да бъде ужасно сладък, но и много страшен на моменти. Хиро не се появи през цялото време и Дайки се учуди защо, но не попита и продължи да се забавлява. Масуйо, от друга страна, бе много сериозен и вероятно единствения, който може да се справи с променливите настроения на Шин. Дайки разбра, че двете момчета имат връзка, но когато ги попита те казаха, че няма нищо по-специално, а просто се познават от деца. Това не обеди съвсем Дайки, особено след целувките, които двамата си размениха, но той не повдигна въпроса повече. Момчето влезе в стаята си и бързо се хвърли в леглото, заравяйки глава в меките възглавници. След минути телефонът му звънна и той раздразнено промърмори нещо преди да го вдигне.
    - Какво искаш? – попита остро той, когато отговори на обаждането.
    - Това момче... Хироко Исаму. Няма да се доближаваш до него.
    - Какво?
    - Чу ме. Няма да общуваш с него. Ако не ме послушаш... ще пострадаш. – каза заплашително другият човек.
    - О, така ли? – подигравателно попита Дайки. – Какво ще ми направиш? Та теб те е страх дори да се срещнеш с мен. – при това линията прекъсна. Дайки само вдигна рамене и остави телефона си на вкафа, след което отново легна.
    - Сякаш някога бих те послушал. – промърмори тихо. – И как, по дяволите, знаеш имената на съучениците ми?
    След минути момчето се унесе в спокоен сън.

    ---------------------------------------

    -Шефе, имаме проблем. – каза сериозно Акио. Мъжът пред него само повдигна въпросително вежда. – Той е в класът на брат ми. Ако се разбере за нас... може да имаме много сериозен проблем.
    Мъжът изръмжа раздразнено и ритна стола до него.
    - По дяволите! – извика и изкара телефона си. След като проведе няколко разговора, той се обърна към Акио и каза с нечетливо изражение:
    - Продължавайте всичко по план. Ако нещо се обърка веднага ме уведомете.
    - Слушам шефе! – момчето тръгна към изхода на помещението, но се спря, когато мъьът заговори пак.
    - И... дръж брат си далеч от него. – с леко кимване Акио излезе.

    ---------------------------------------

    -Йо-чан... телефонът звъни. – промърмори сънливо Шин и се сгуши повече в гърдите на Масуйо. Той промърмори нещо несвързано и посегна към нощното шкафче, за да вземе телефона си. Момчето примигна към екрана и изпъшка, когато видя кой звъни:
    -Гледай да имаш добра причина.
    -Да, сякаш трябва да се притеснявам за теб. Повече се тревожа за Шин... уасен е, когато се събуди. – Масуйо се засмя и нежно погали главата на русокоското, който се усмихна доволно в съня си.
    - Какво става? – попита момчето.
    -Акио го направи отново. – Масуйо въздъхна и стана внимателно от леглото, печелейки меко хленчете от Шин.
    -Ела в апартамента след 10 минути.
    -На път съм. – Масуйо затвори телефона и отиде в кухнята, за да направи кафе.

    *********************

    Хиро хвърли пакетчето на масата. Масуйо постави една чаша кафе пред него и отпи от своето.
    -Какво ще правиш? – попита той Хиро, загледан в хапчетата.
    -Аз ли? Това засяга и теб, нали знаеш? – Хиро повдигна вежди в приятеля си и отпи малко от кафето си.
    -Съвсем наясно съм с това, но ми кажи какво повече да направя? Моето влияние е толкова колкото и твоето. Колкото и да говоря никой не ме слуша. Освен това... – Масуйо замълча, когато тихо хленчене се чу от вратата на кухнята. Момчетата се обърнаха, за да видят там да стои полу-запалият Шин, разтърквайки очите си.
    -Йо-чан~ - промърмори тихо и отиде да седне на стола до Масуйо, приближавайки се възможно най-много до него. – Гладен съм, Йо-чан. – Хиро извъртя очи и се загледа в Масуйо, който разроши косата на Шин весело и стана, за да направи вечеря.
    -Защо все пак спите на обяд? – попита момчето, гледайки русокоското, който в момента се протягаше точно като котка, току що станала от сън. Хиро се засмя на гледката. Шин го погледна с големите си, сънливи очи и промърмори нещо, което звучеше като: „Йо-чан е възбудено копеле.”, и стана, за да си вземе вода. Хиро отново се засмя високо и набързо прибра пакетчето с наркотици, което бе забравил да пребере, когато Шин дойде.
    -Хайде, Шин. – Масуйо каза и сложи чинии с храна пред всички тях. Шин щастливо започна да яде вечерята си, а другите две момчета се загледаха един в друг. Може би, сега не беше време да говорят за това. Може би всичко щеше се обърка, ако Масуйо каже на Хироко за това сега. От друга страна Хиро забеляза колебанието му. Масуйо знаеше нещо, което той не знае и със сигурност нямаше да остави нещата така.



_________________

    I don't wanna lose u but...
    what a painful world~
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://baka.darkbb.com/
世界が消えて
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 20
Join date : 16.01.2011
Age : 21
Местожителство : I found my own place... the name is 'You'

ПисанеЗаглавие: Re: "My tale, his soul..."   Нед Яну 16, 2011 2:24 pm


_________________

    I don't wanna lose u but...
    what a painful world~
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://baka.darkbb.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: "My tale, his soul..."   

Върнете се в началото Go down
 
"My tale, his soul..."
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Soul Stripper..
» The only aphrodiziac I need is your voice.Hearing you speak my name.Without words I use my tounge to tell the tale of us. Elena & Sam
» Tale of Genji: A Thousand Year Engima (2012)
» Soul (2009)
» The Tiger: An Old Hunter's Tale/2015/

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Творчество :: Фенфик-
Идете на: